Публикувано на 21.09.2015 / 19:43

Референдум 2015, Пет измислени мита, целящи да ни откажат от електронното гласуване

gadjokov

Красимир Гаджоков

Мнение на Красимир Гаджоков – gadjokov.com
По повод една публикация на противника на е-гласуването на Петър Кичашки, който наскоро беше и в ТВ студио със същите аргументи:

Мит 1: “Електронното гласуване не е световна тенденция”
Не съм видял някой да твърди, че е преобладващо в света. Но определено е неизбежна тенденция.
И в случая България има уникалния шанс да е една от първите в света с нещо много напредничаво. Това какво – отрицателно ли е само по себе си?

Също така, авторът на “митовете” явно не знае, че Съвета на Европа подкрепя електронното гласуване, защото то е “съвместимо с изискванията за тайно, равно и пряко гласуване и е средство за демократично изразяване, както и обикновеното гласуване (с бюлетини)“.

И не е случайно, че именно в държави като Швейцария или Франция, гласуването по Интернет е вече всекидневие.

Мит 2: “Електронното гласуване не е сигурно”
Всичко е възможно да се “хакне”, защото е направено от хора. А хората правят грешки пропуски.
Но не всичко е вероятно да се “хакне” – защото макар и с грешки, хората правят и много сигурни системи. Сигурността не идва само от технологиите, но и от практиките и дисциплината в прилагането им, от професионализма на хората в тези процеси.

Какво твърдят всъщност плашещите с несигурността на е-гласуването? Твърдят на практика, че понеже всяка система е възможно да бъде “хакната”, то заради това не трябва да ползваме технологии! Излиза, че би трябвало да се откажем от съвременния свят, защото всички бизнеси и въобще човешки дейности са “обречени” да бъдат “разбити”. Ако приемем просто възможното, без значение колко малка е вероятността му, за “сигурно“, то би трябвало вече всички да са хакнати, всичко да е в хаос!
А това – очевидно – няма нищо общо с реалността.

Но да предположим, че след едни избори с е-гласуване установим, че е имало значителни манипулации в резултат точно на частта от вота по интернет (защото хартиеното гласуване си остава – не се премахва).
Какво ще направим? Ще отменим изборите. Не е чак толкова фатално. Много по-фатално за България е да не опитва да напредва, да се “снишава”, да се движи на опашката на цивилизацията, щото всичко трябва да ни е “гарантирано” …

Колкото за проблемите на сигурността на естонската система – те са почти изцяло само от оперативен характер: нито с процеса като цяло, нито с технологиите. Отговорих подробно на популярната презентация на американския професор, който анализира естонското е-гласуване с екипа си.

Тези оперативни проблеми могат да се решат с повече обучение и професионализъм и с повече групи за контрол над процеса.

И да, трябва да положим специални много по-сериозни усилия – заради потенциалните враждебни държави (или вътрешни вредители), които биха искали да “хакнат” едни български избори. Естонците не са положили много от един пакет от такива мерки, както се разбира. Но не заради липсата на технологии и процеси, а заради невнимание и недостатъчна оценка на рисковете.

Има голям набор технологии и процедури, които са стандартни дори при средноголеми фирми, които обаче са били пренебрегнати тотално от естонците (в края на предната ми публикация по въпроса и в коментари под нея).

Мит 3: “Електронното гласуване няма да повиши избирателната активност”
Това е поле за дебат. Но я да видим какво се случи при единствената реална аналогия, и то не къде да е, а точно в България? През 2011-а за пръв път беше предложено електронно преброяване на населението в страната. Скептиците очакваха 10-15% от хората да се “самопреброят” по интернет. Но цели 40% (!!!) го направиха.

Има и други различия с Естония: те имат само около 13% живеещи в чужбина граждани, докато България има до 21% по някои оценки.

Допълнително, избирателната активност може да се повиши и заради по-високото доверие към изборния процес и резултат – което от своя страна отразява по-голяма прозрачност и по-малката зависимост от човешкия фактор, които предлага е-гласуването.

Мит 4: “Електронното гласуване е скъпо”
Електронният подпис е нужен на българските граждани не само заради е-гласуването. Той и в Естония не е въведен само заради това – ползва се за банкиране, за всякакви официални взаимодействия с държавната администрация – плащане на данъци, ползване на социални и здравни осигуровки, банкиране.

Така със сигурност ще има огромни спестявания на средства и ресурси – и нерви – в резултат от масово въвеждане на е-подписа в личните ни карти не само заради е-гласуването.

Колкото до разходите, само в чужбина изборите струват 1.5 милиона лева всеки път на 4 години (минимум – когато са по-чести, и повече). А след като за целите избори сумата е около 50 милиона лв, ако приемем скептичната оценка – че и в България, както в Естония, електронно ще гласуват само около 20% от хората – то съвсем грубо говорим за спестяване на едни повтарящи се всеки 4 години разходи от порядъка на 9-10 милиона лева.

Мит 5: “Електронното гласуване не гарантира тайната на вота”
Това е най-популярният аргумент и – най-неадекватен, но и най-използван за манипулация на непредубедените.

Да не би сега да не е известно “стоенето зад гърба” – гласуване от хора, които биват или принудени, или подкупени? И принуждаващият/подкупващият пак може да получи 100% гаранция, че е гласувано както е искал (елементарно и известно – заснемане на вота в тайната кабинка с масово достъпните смарт-телефони).

Да не би сега да е невъзможно било изпълнителите, или монтиращите, или някой от Секционната избирателна комисия – а защо не е и някой от избирателите дори – да монтира незабележима миниатюрна, предаваща по WiFi камера в тайната кабинка? Има ли такива технологии? Има. Възможно ли е това? Възможно е.

Ако ще си говорим за произволни спекулации и теории на конспирацията, то “всичко е възможно”. Обаче в реалния живот само някои неща са вероятни, а от тях пък само някои се случват наистина – и заради човешката природа, и заради усилията за контрол.

И накрая – за разликата между “летенето” и е-гласуването: за първото още няма грам технология (освен в сънищата). А за второто има много – и технология, и години опит – в реалността.

Та нека не сравняваме “ябълки” с “булдозери”. И нека се опитваме да “летим” където е възможно – в стремежа си да постигаме нещо най-напредничаво като нация, а не да се “снишаваме” да не ни отсече ятагана преклонената главица …

Коментари за
“Референдум 2015, Пет измислени мита, целящи да ни откажат от електронното гласуване”

  1. Бай Х.й казва:

    Гаджоков, на снимката си симпатичен. Питам, обаче баба Пена и дядо Гошо от с. Горно нанадолнище, които дори не са и виждали що е то компютър, как да гласуват електронно?
    А, онези неграмотни какво да правят.? Това са поне 46% от избирателите. И, гогава какви ги вършим…

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>