Публикувано на 11.10.2015 / 17:12

Шшшт, да не разбере някой, че има избори

Из dw.com

bedrov

Иван Бедров

Тишината е превзела ефира, а сивотата все така си царува по улиците. Предизборна кампания в България на практика няма, което със сигурност се харесва на политическите играчи от статуквото. Иван Бедров обяснява защо.

Г-жа Антоанета Лазарова е кандидат-кметът на БСП за монтанското село Гаганица. Най-обсъжданата предизборна тема в българския ефир се оказа нейната прическа. В продължение на седмица вероятно не остана избирател, който да не е научил, че г-жа Лазарова от 40 години поддържа екстравагантната си прическа и всеки ден отделя за нея по 30 минути.

„Важните“ теми

Във варненската община Белослав пък три кандидат-кметици носят името Галина Тодорова. И отново почти не остана избирател, който да не е научил за това тройно съвпадение. На няколко места се изправяли баща срещу дъщеря, майка срещу син, бивши съпрузи, братовчеди и т. н. В следващия момент кандидат за общински съветник от ДПС пребива телевизионен екип и тъкмо си казваш, че ето това е моментът, който ще провокира истински политически разговори за модела на тази или онази партия и за интегрирането на престъпни групировки в изборния процес, но… тишината отново превзема ефира.

Това, разбира се, не е напълно вярно, защото зависи от гледната точка. Изборите присъстват активно в програмното време на най-големите медии, а основният въпрос е дали българите ще преодолеят сложното препятствие да гласуват едновременно с няколко бюлетини – за кмет, за общински съвет, в София, Пловдив и Варна и за районен кмет, по селата и за селски кмет, а абсолютно всички и на референдума за или против гласуването по интернет. Темата поглъща толкова много внимание и медийна енергия, че човек може да остане с впечатлението за предстоящ национален изпит за прием в детска градина, а не за избори.

Дори изтеклият в един информационен сайт запис, на който предполагаемо се чува кандидат-кметица на Перник да казва „просто си платихме за вота“, не успява да наруши съня. Темата е дотолкова безинтересна за най-големите медии, че никой не обръща внимание на обяснението на лидера на заподозряната партия, че „записът не е верен“. Няма кой да се усмихне дори.

В България няма да има избори

По улиците на София не ни гледат кандидати от стени и билбордове. Или поне са на много по-малко места в сравнение с преди. Жителите на трите най-големи града ще избират пряко и кметове на районите си, но няма как да научат кои са кандидатите. Никой не те спира на улицата, не забелязваш шатри на кандидати, сутрин в пощенската ти кутия отново са само намаленията в кварталния супермаркет. И толкоз.

Извън столицата медиите отдавна са подчинени на общините чрез финансовата си зависимост от кампании по европроекти, за които кметът еднолично решава на кого да ги даде и кого да остави извън играта. Малкото независими регионални информационни сайтове са като годишник от гимназията – гримирани портрети на кандидати, които се усмихват и казват нещо от типа „По-добре ден, отколкото нощ“. Всичко това са платени съобщения, с които започва и приключва предизборната кампания. Дебати няма. Една от двете национални телевизии изобщо изостави формата, в който ефирът гостуваше на големите градове, за да даде шанс на кандидатите да сблъскат идеите си. Другата голяма телевизия организира нещо като дебати, но участниците трябва да пътуват до София, а неясният критерий за подбор създава комични ситуации. Единствено държавната телевизия отделя малко повече време за предизборни дебати, но заради изискванията на закона и приетите заедно с ЦИК правила формата там трайно е изгонила съдържанието.

Защо е така?

Цялата тази ситуация не е нормална, но е лесно обяснима. Играчите от статуквото нямат интерес от кампания. Нямат интерес хората да се интересуват и да участват в изборите. Нямат интерес да сблъскват идеи, защото най-често ги нямат. ГЕРБ разчита на отлично организираните си структури и превърнатите в бетон европейски пари, но няма нужда от шум – за да не събуди тлеещото недоволство. БСП има интерес от максимално ниска активност, за да прикрие факта, че партията на практика изчезва. Реформаторите пък (въпреки тишината) не успяват да прикрият странните и противоречиви партньорства, които сключват по места.
Патриотичният фронт обещава навсякъде да не допуска бежанци, въпреки че в 99% от населените места хората не са виждали бежанец на живо. Положението с ДПС е ясно, а интересът на всички заедно е да гласуват колкото е възможно по-малко хора, изборите да бъдат ограничени до т.нар. твърди ядра, за да получи всеки „полагащото му се“ и за да не им се налага да убеждават нови хора за подкрепа. Защото не могат.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Можете да използвате тези HTML тагове и атрибути: <a href="" title=""> <abbr title=""> <acronym title=""> <b> <blockquote cite=""> <cite> <code> <del datetime=""> <em> <i> <q cite=""> <strike> <strong>